Кметство с. Желява

Кмет Йордан Шехтански

Адрес: с. Желява, ул. "Стоян Мечката" № 2, п.к. 1807

Тел. 02 994 21 34

e-mail Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Транспорт: Автобус № 118

назад

5 юли 2015 г.

Жътва с китка на чело и песен на уста край Желява

Район Кремиковци, с. Желява. На нивата. По жътва. Сърповете проблясват в ръцете на петте умели жетварки. Току облак закрие слънцето, а от устата им молитва към Бога да пожали труда им. Молитва и за берекет. На чело в забрадките си са накичили китки от макове и какви ли не други причудливи полски цветенца, набрани задължително от синорите на нивите преди жътвата. “Чорбаджийке, плисни менчето!” – подканят арендаторката Цветанка Стоева. После сръчно подхващат класовете, баба Цека дава тон и с песен на уста зажънват нивата. Три внучета-правнучета седят и детски глъч ромони. А те, петте жетварки от Женската певческа група към НЧ “Мургаш 1929 г.”, си спомнят за същото това, но свое детство, когато техните баби-прабаби, са държали същите тези сърпове в ръцете си и са докарвали хляба насъщен...
Нивата, където с ритуала от време отколешно бе даден стартът на тазгодишната жътва, някога е била землище на село Желява, спомня си една от жените. Но землището било край главен път и често турски потери са вилнели из него. За това, грабвайки покъщнината и добитъка, прародителите на днешните гласовити желявски баби са потърсили закрила в склоновете на планината. Някои отишли и по-натам, към днешния квартал Сеславци на район Кремиковци, мъж, на име Слав пък отвел далеч-далеч рода си, чак в днешното с. Славовица, на него кръстено, Ветренско.
Тези дни, във времето на жътва, след даденото ритуално начало, комбайните на местните арендатори ще ожънат близо 9000 декара жито и ечемик в землището на с. Желява. Няма квадратен метър незасят. Дори заради понамалялото животновъдство се орат и ливадите за паша и се засяват. “Очаквам добив от около 400 кг на декар от ечемика и около 350 кг на декар от житото”, разказва арендаторката Цветанка Стоева. И след ритуала подава погачата, с хляб и сол да се почете зърното, от което идва хлябът на трапезата ни. А сетне веселбата се пренася на трапезата с благи наздравици и още по-благи раздумки!